0
0
На 19 юли 1916 г. в Добрич е роден бойния летец Димитър Списаревски. Баща му Cветозар Списаревски и чичо му – дипломатът Коста Списаревски са българи от Кюстенджа. Името на майка му е Елисавета.След Ньойския договор от 1919 г. градът, заедно с цяла Добруджа, са заграбени от Румъния. Поради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, семейството на Списаревски се премества в свободна България. В София Димитър Списаревски завършва Втора мъжка гимназия (днес 22-ро училище).От 1933 до 1935 г. е футболист на ПФК Левски (София), за който играе в няколко приятелски срещи. Списаревски е бил щедър и великодушен човек, шегаджия и кавалер. Ядоса ли се за нещо обаче, ставал страшен. В школата във Вернойхен набил един немски летец-капитан, който обидил България и нейните летци, наричайки ги „балкански туземци“. В Бургас напердашил окръжния началник на полицията и неговите приятели, защото си позволили да накърнят честта на колега летец. В офицерския клуб в Плевен пък се разправял с нашенски любители на немски военни маршове, които не разрешавали на оркестъра да изпълнява български песни. На летище Граф Игнатиево, когато видял един фелдфебел да бие войниче с летва, Списаревски я счупва в гърба му.Един от най-близките му приятели, генерал-майор Стоян Стоянов, казва за него: „За Димитър въздушният бой беше ситуация, която го наелектризираше по особен начин, правеше го още по-силен, неустрашим и самоуверен. Да победи във въздуха за него бе нещо, което се разбира от само себе си. Би разкъсал и със зъби противника, но никога не би го оставил да се измъкне невредим. Отстъплението в боя при каквито и да е обстоятелства му беше чуждо, противно, невъзможно за неговата натура. Той влизаше в бой така, както някога в древността суровият воин на Спарта е изпълнявал повелята на своята майка, която като му връчвала щита, е казвала: „С него или на него!””На 20 декември 1943 г. на височина от 8000 метра групировка от 150 американски бомбардировачи „Либърейтър“ B-24 „Liberator“ (Бе-24 „Освободител“) се насочва за поредната бомбардировка на София за да сеят смърт и разрушения. Самолетите са от Въздушна армия на САЩ. Формацията се съпровожда от 50 двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning (Локхийд Пе-38 „Светкавица“). Българската ПВО вдига едва 36 машини срещу 200 противникови. Противникът е посрещнат от изтребители Bf-109, излетели от летище Божурище и изтребители „Девоатин“, излетели от летище Враждебна. Българският орляк от летище Божурище има за задача да завърже бой с противниковите изтребители. Орлякът от Враждебна трябва да атакува бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София. Летците знаят, че трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата. Тактическите цели са постигнати, формацията е разстроена. В този бой артилерията на ПВО изстрелва 805 снаряда. Българските летци свалят 10 самолета (3 бомбардировача и 7 изтребителя). При въздушния бой Списаревски се откъсва от два американски изтребителя и се насочва към група от 16 „Либърейтъра“, взела курс към София. Взема на прицел една машина, атакува стремително, без да се отклонява от огъня на изтребителното ѝ прикритие. Поразява целта и подпалва бомбардировача. За по-малко от две минути изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница. Самолетът му е прострелян от бомбардировачите и охраняващите ги изтребители. Списаревски извършва маневра и нанася таранен удар на водещия формацията тежък американски бомбардировач. Бомбардировачът се разцепва и се разпада във въздуха. Капитан Димитър Светозаров Списаревски загива край село Долни Пасарел при след като изпълнява войнския си дълг към Родината .В селото е изграден паметник на героя със съдействието на ВМРО. Поклон пред паметта на великия българин! Летците-изтребители не умират, те отлитат!
