0
0
ВМРО- БНД съвместно с фондация Арт Ангел раздаде хранителни пакети на пенсионираните учители в община Лесичово. Пакетите съдържаха ориз, леща, олио, захар, сирене, салам, сухи пасти и други продукти. С постъпката си организаторите целят да подпомогнат пенсионираните учители с продукти в трудния момент, но най вече да засвидетелстват вниманието и уважението си към тези които с толкова усилия , труд и любов възпитаваха поколения наред.
Пакетите бяха раздавани от заместник председателя на областния комитет на ВМРО Пазарджик Георги Коприщенов, областния организатор на ВМРО Пазарджик Кузо Божинов, председателя на ВМРО в Община Лесичево Татяна Попатанасова и представители на фондация Арт Ангел.
При посещението в учителските домове силно впечатление правеше духовността и топлината с, която бяха посрещани инициаторите. Благодарностите бяха не толкова за материалната помощ, а за жеста на внимание, за който жадува всеки пенсиониран учител.
След първоначалните поздравления и благодарности навсякъде с топъл глас пенсионираните учители предразполагаха към непринуден разговор и спомените взаимно връщаха всички към пълните класни стаи.
Често трябва да разговаряме с пенсионираните учители, защото още има много какво да ни научат и днес. Тяхната голяма болка и мъка не е за незавидното им социално положение в момента, а за затворените училищни врати, липсата на млади хора, за отлетелите в чужбина деца и внуци.
Всеки учител живее вечно чрез знанията и възпитанието, които е предал на идните поколения и когато липсва на кого да предаде щафетата, когато не чува отново училищния звънец учителската душа страда и това се превръща в основната и тегоба.
Една от посетените учителки Евелина Котева от село Лесичево като за открит урок се беше подготвила и написала своите мисли, с които да ни посрещне. Ето и част от тях:
„Доживях, за да чуя и да видя, че някой се е сетил за останалите пенсионери- учители в Лесичево, село вече без училище, без млади хора, без подрастващо поколение….”
Следват размислите на 83 годишната учителка за постигнатото в образованието с нейния съпруг, които е бил директор на училището, а тяхното безспорното доказателство са завършилите лекари, инженери, строители, архитекти и всякакви специалисти
И накрая учителското обръщение завършва със съвет, със призив и молба към всички нас:
„подайте си ръцете всички здраво и работете за бъдещето на Родината”.
Защо ли това звучи познато?
„Съединението прави силата!”
Кой друг ще ни припомня народния завет и мъдрост от дълбините на българската история освен българските учители!
На тях дължиме много!
От тяхната мъдрост ще се учим и сега!
Те ни дават сила за да продължим да се борим за нашата Родина!
Само ВМРО мисли за пенсионерите