Адвокат Петър Мулешков- председател на ВМРО- Панагюрище за националното честване на Априлското въстание

0 0
Read Time:5 Minute, 31 Second
Адвокат Петър Мулешков- председател на ВМРО- Панагюрище за националното честване на Априлското въстание

Адвокат Петър Мулешков- председател на ВМРО- Панагюрище за националното честване на Априлското въстание
Откакто помня – около 55 години, всяка божа година в този ден и в този час съм бил на площада в родното Панагюрище – като участник в Национален митинг-заря в памет на героите от Априлското въстание 1876 година. Подозирам, че този митинг се е случвал винаги и без прекъсване през последните 140 години. Днес няма митинг, сега не съм на площада, но умът ми, сякаш по навик, е на митинг и иска да общува с хора, с които непременно щяхме да сме заедно на площада.Бил съм на този митинг в различни „роли“: започнах долу-горе, т.е. долу сред публиката и горе на „конче“ на врата на баща си; бил съм горе на трибуната – като поднасящо цветя пионерче, като рецитатор, като официално лице и като охранител; бил съм долу във военния строй – в състава на Караула към Вечния огън; бях зад кулисите – участвал съм в писането на речи, помагал съм на Иван Иванов за зарята, на Манол Панчовски и Нено Илчев за художественото оформление, на Марин Карамаринов за озвучаването, на Стефан Петришки за прякото предаване, на колегите от охранителна полиция – за охраната; бил съм на сцената около Вечния огън – като участник в спектаклите на Лука Карайлев; бил съм и „конче“ – с внучка върху раменете.През всичките тези години общото е вълнението – от онова необяснимо само с разум преклонение пред панагюрците от Април 1876 година и гордостта, че тяхна кръв движи сърцето ми.Считам за удачно в този момент да напиша нещо в духа и в чест на несъстояващия се митинг. Нека бъде една хубава реч.  Тя не е основно слово – то се произнася от представител на правителството, парламента или президентството. Всеки митинг се открива с въвеждаща реч на панагюрския кмет. Слушал съм такава от Рад Костурков, Костадин Табанджов, Ясен Христов, Марко Мечев, Георги Гергинеков и Никола Белишки. Тази е на Никола Белишки от последния митинг:„Скъпи гости и жители на град Панагюрище, Христос возкресе,Години наред този поздрав оглася този площад тук, защото най-светлото събитие за нас като християни и най-величавото събитие за нас като българи съвпадат по време. Това не е просто календарно съвпадение, това е знак и съдба. Знак, че Господ ни обича. Защото Господ изпраща най-големите изпитания на тези, които обича най-много. За да ги направи по-силни, за да кали волята им и за да изпълни сърцата им с вяра и любов. Господ избра символ на неговата любов да бъде Панагюрище, защото и Панагюрище избра да даде на Господ своята любов по най-величавия и героичен начин – с кръвта на децата си и със сълзите на майките си.Често съм се питал – защо точно Панагюрище? Имало е и други такива градчета. Със същите църкви, със същите улички, скътани между планинските върхари, обиколени от китни селца. Имало е и по-големи градове, с по-големи и славни традиции. Градове с царски дворци и болярски крепости, в които още се чуват песните и легендите за владетели и войводи. Защо Панагюрище?Отговорът се крие в една картина, изобразена на една от стените на къща, която е от малкото останали в Панагюрище след погрома през април 1876-та година. Къща, която е приютявала Левски. Къща, в която е заседавало Привременното правителство през онези величави априлски дни. На нея е изобразен собственикът – търговецът Иван Леков – в европейски дрехи, до него е полегнал английски сетер, пред него две дами от семейството, облечени по последна виенска мода, край тях е застанал цигулар. А на главата на стопанина … е нахлузен турски фес. Този фес, в тази картина, стои някак нелепо и дори карикатурно. Интелигентното, но категорично послание на Леков е – аз имам самочувствието, аз имам парите, аз имам образованието и културата на европееца, но това, което ме отдалечава от него е този фес – символ на петвековното робство.Този е край е особен. Особено български. В онзи години, в онова време на април 1876-та година, той даде на България всичко! С дързост и сила се изправи пред очите на Европа и заяви: Ние знаем що е демокрация – ето го парламента на Оборище! Ние можем да се управляваме сами – имаме правителство и министър председател е Павел Бобеков! Имаме Княгиня! Имаме и знаме! Готови сме да браним нашата държава – с Хвърковатата конница, с Черешовата артилерия, с мечкарските шишанета…Да, имало е такива хора! И те имали своите титли – „войводо”, „отче“ „учителю”. Обикновени хора. Но с необикновена Вяра и Дух! С една голяма мечта – да бъдат свободни човеци, да бъдат народ, да бъдат държава.Имало е такива хора. И те имали избор. Избрали да бъдатпатриоти и българи, дори и когато нямало България. Избирали да направят нещо добро и полезно, въпреки безнадеждността. И въпреки страха. Избрали да направят нещо за другите, преди дори да помислят за себе си. Избрали  нас. Избрали България. И въстанали. И нямало сила, нито Империя, която да ги спре, когато избирали между Свободата и Смъртта.Априлското въстание не е случайна историческа ситуация, нито необмислена авантюра. Въстанието е дълбока политическа мъдрост с идея, която е обречена на победа, която е обречена на Възкресение. Защото пожарищата и пролятата кръв на невинните младенци в Панагюрище, Батак, Перущица, Клисура накараха Величествата и кралските дворове в Европа да забравят интригите и баловете.Днес, аз като българин се срамувам, затова че 143 години след като светът беше разтърсен и променен от саможертвата на прадедите ни, основната тема на дебат в нашето общество е колко струва един квадратен метър на нечия тераса.А питаме ли се колко струва един квадратен метър тук в бунтовно Панагюрище? Цената е потоци от юнашка кръв и кръвта на невинните, реки от майчини сълзи. И тази цена никой и никога не може да заплати. Знаете ли че тук, всяка педя земя е свещена, всеки дувар и всяка къща са били крепост на българския Дух и Христовата вяра.Тези крепости тук в Панагюрище никога няма да рухнат. Тук датата на българския Дух е 20 април 1876-та година. На този ден, очакван дълго, подготвян „тайно и полека“, дошъл внезапно, с решителност и безвъзвратност, разсякъл времето на две. На този ден, който гори в нашата памет и гръмовно не ни оставя да заспим в робски сън и да забравим посланията на миналото. На този ден, който свети в нашата памет, за да не объркаме днес и утре посоката. На този ден, в който поменът за мъртвите се превръща в празник за живите. Време за гордост, но и време за човещина. Време за поклон, но и време за мечти. Това е нашето време, защото в него са и нашата памет, и нашата съвест. Да живее България! Бог да пази Панагюрище!“

Happy
Happy
0 %
Sad
Sad
0 %
Excited
Excited
0 %
Sleepy
Sleepy
0 %
Angry
Angry
0 %
Surprise
Surprise
0 %

Average Rating

5 Star
0%
4 Star
0%
3 Star
0%
2 Star
0%
1 Star
0%

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Каракачанов към Груевски: ВМРО е българска, в нея няма гръцки вергини и шумадийски шайкачи

Две изненади дойдоха от Македония тези дни. Първата е откритата позиция на професор Денко Малевски, първият външен министър на Македония, че българи и македонци сме били все пак един народ в миналото. Моите искрени поздравления за това „научно откритие” към професора! Аз, разбира се, смятам, че не само сме били, ами […]

Отдел поддръжка:

Тел: +359878957703