Непознатата история: Как царят научил за падането на Одрин

СПОДЕЛЯНЕ ЧРЕЗ ......
В КРАЯ НА 1912 И НАЧАЛОТО НА 1913 Г. ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРТИЛЕРИЯ е съсредоточена около обсадения Одрин – архивна фотография.

На 13 март (26-и по нов стил) преди 104 години българската армия е записала една от легендарните страници в своята история. 

На този ден през 1913 г. по време на кървавата Балканска война българите извършват един от най-огромните военни подвизи в новата ни история – под командването на генерал Георги Вазов непревземаемата турска крепост Одрин пада под напора на българските  атаки. 


Драматичните събития около тази величествена битка започват още през 1912 г., когато България започва дълго чаканата борба за своето обединение. Историците разглеждат значението на Балканската война от 1912–1913 г. като венец на десетилетните усилия на българската държава да отхвърли веригите на Берлинския договор от 1878 г. Значителни територии, населени с българи, остават извън пределите на родината и обединението им с Княжество България (от 1908 г. Царство България) и Македония се превръща в основна задача от дневния ред както на политическите партии, така и на цялото общество.


Във войната взема активно участие и Осми пехотен приморски полк под командването на полковник Пантелей Киселов. Полкът се сражава в състава на Втора бригада от Четвърта преславска дивизия  при Лозенград, Караагачдере, Селиолу и Чаталджа. 


В самото начало на войната българите постигат победи. Царските войски се изправят срещу центъра на османските сили и ги обръщат в бягство. Втора армия заема позиции около непревземаемото укрепление Одрин и го поставя под обсада, докато другите части настъпват към Цариград.

ГЕНЕРАЛ НИКОЛА ИВАНОВ (НАЙ-ОТПРЕД), КОМАНДВАЩ ВТОРА АРМИЯ, и неговият генерален щаб пред Одрин на брега на река Марица, октомври 1912 г. – архивна фотография.

Укрепен, Одрин затваря пътищата, водещи от запад и север към Цариград, и при евентуалното му вражеско превземане турците биха се лишили от преимуществата, които им дава градът. Именно това е и целта на българската армия. Отстранявайки едно важно вражеско препятствие, тя би добила свобода и простор за по-нататъшни действия и най-вече – би направила решителна крачка към заветната цел – победата във войната.


Българската войска достига и обсажда Одрин още в началото на октомври 1912 г.,

съвсем скоро след началото на Балканската война. До декември 1912 г. Одрин остава блокиран от българските войски, но до бойни действия не се стига. Армиите на Фердинанд не успяват да пробият отбраната край Чаталджа и превземането на Цариград става невъзможно.


Турците склоняват да подпишат примирие, като се съгласяват блокадата над Одрин да остане, и тя продължава цели пет месеца.  След  преврата в Цариград обаче турските власти обявяват, че ще продължат военните действия. Българите се активизират и на 3 февруари, в изключително тежки условия, започва битката за крепостта. Най-големият по дължина фронт се пада на източния сектор, където са съсредоточени половината от силите на атакуващите, начело на които застава генерал Георги Вазов. 


Планът за атаката, изготвен от самия генерал Михаил Савов – помощник на главнокомандващия на българската армия, се оказва изключително успешен. Големият пробив на източния сектор от крепостта е извършен под командването на ген. Георги Вазов, брат на Иван Вазов и генерал Владимир Вазов.


Решителната атака на българските части започва на 11 март 1913 г. Започва артилерийски обстрел на Одринската крепост, който продължава повече от 10 часа. На следващия ден, 12 март, призори започва настъплението на пехотата. Вечерта последва общ щурм, предшестван от силен артилерийски огън.


В 2 часа през нощта е превзет силно укрепеният форт Айджиолу, последван от укрепленията Айвазбаба и Кестенлик. След 8-часовата атака сутринта на 13 март комендантът на Одринската крепост Шукри паша капитулира заедно с целия одрински гарнизон. Той предава сабята си на командващия Втора българска армия ген. Никола Иванов. Над най-голямата одринска джамия “Султан Селим” се развяват български трибагреници. 


Една изключително любопитна публикация от първа страница на вестник „Софийски новини“ от 18 март 1913 г. разказва как Фердинанд научил за падането на Одрин:


„Как царя научил за падането на Одрин

Завчера, когато Царя слизал от влака и щял да се качи на автомобил, за да замине за Одрин, съгледал един леко ранен войник, който привързвал раната си сам. Царя се приближил и запитал:


– Ей, войниче, надвихте ли турците?


Раненият, без да се съмнява, че пред него стои Царя (в смисъл, че не го е познал – б.а.), толкоз повече, че последният бил облечен в туристки дрехи, отговорил с една невъзпроизведима псувня, от която се разбирало, че всичко е свършило благополучно. Царят се отдалечил и един полковник дошъл да му съобщи, че Одрин е под неговия скиптър.


– Няма нужда от доклад, полковник, казъл Царя, аз научих ей сега това твърде ясно.“


Няколко дни по-късно цар Фердинанд официално влиза в Одрин, а българската войска преминава триумфално по одринските улици.

БЪЛГАРСКИ ПОДОФИЦЕР ДАВА ВОДА НА РАНЕН ТУРСКИ ВОЙНИК след битката при Одрин – архивна фотография.

Равносметката от битката за Одрин е над 11 000 убити турски войници и офицери и почти 52 000 пленени. Пленяваме и 413 оръдия, над 12 000 пушки и голямо количество друго военно имущество. Загубите от наша страна са 1316 убити, 451 безследно изчезнали и повече от 6000 ранени.


Кореспондентът на вестник „Софийски новини“  Дамянов описва положението в града 2 дни след превземането му (дописката е публикувана в бр.148 на вестника):


„За положението на Одрин
Тренът ни доведе до моста на Арда по който и минахме, понеже другият е развален. Отбихме се да видим телените мрежи, те са в шест реда, отидохме в селото Черек-кьой, което е разрушено. На полето гдето беше станало последното сражение заравяха убитите. След това отидохме в града препълнен с войници и пленници. Градът няма вид на пострадал от обсадата. Ако бяхме чакали щото обсадените в крепостта да се предадат от глад щяхме да седим още един месец.


Днес гледахме чували с брашно в една джамия, обиколени от бедни на които го раздаваха. Най-оскъдна бе солта. Продажбата й бе по лира на ока, а продажбата на газта от пет до шест лева литъра. Месото не е оскъдно. Вчера и днес разглеждахме пленниците. Те са около 60 хил. души, добре облечени, бодри и не са гладни. Борбата ни е била със здрави и бодри войници. Между пленниците има и двама германски офицери. (Тези факти дават още по-голяма стойност на победата на българската армия при Одрин – б.а.)


На гара Андреево видяхме Шукри паша, отдето отпътува за София. Ние го поздравихме и Шукри паша отговори, като се оплака, че го боли крака. Той бе придружен от двадесет паши. Говорихме също с Исмаил паша, който отказа да е имало германски офицери в Одрин.


Изгорена е архивата на града.“

БЪЛГАРСКИ ВОЙСКИ В ОКОПИТЕ пред Одрин – архивна фотография.

Авторът отбелязва и факта, че Шукри паша е казал пред генерал Иванов, че никога не е и предполагал, че Одрин ще падне за 48 часа. По-късно Дамянов успява да вземе и

интервю с Шукри паша, 

което излиза в същия брой на вестник „Софийски новини“ (Мехмед Шукри паша е турският военачалник, ръководил отбраната на Одрин през  Балканската война. През август 1903 г. Мехмед Шукри паша командва войските от Одринския вилает, които потушават с голяма жестокост  въстанието на българите в Странджа. В края на септември 1912 г. – броени дни преди избухването на войната с  Балканския съюз – Шукри паша е назначен за комендант на Одрин и разположения в града 60-хиляден корпус. Падането на Одрин е краят на военната кариера на Шукри паша. След кратък престой като военнопленник в София той се завръща в Истанбул и се оттегля от активна служба.):


„Шукри паша зае мястото си във вагона. Той изглеждаше съвсем сломен и хвърли безучастен поглед към мен. До него стояха началникът на одринската артилерия Исмаил паша и Адем паша, които го утешаваха. Съвсем убит духом, пашата отговори на турски на въпроса:


– Очаквахте ли тоя изход на войната? 


– При започване на войната бях твърдо убеден в победата, защото не очаквах, че ще срещнем сериозен противник. И наистина, отначало ние нямахме такъв и затова допуснахме българите да се приближат близо до крепостта с цел да ги подмамя. Българите бяха вече до Одрин, когато се опитах да ги отблъсна, но безуспешно. С няколко вилазки (атаки) се опитах да скъсам железния обръч, за да се явя в тила на неприятелската армия, но пак не сполучих и останах затворен в Одрин.


– Защо не предприехте решителна вилазка?


– Когато трябваше да предприемем такава, липсваше вече духът и увереността в победата. На въпроса:


– Какво мислихте, дали българите ще чакат предаването ви от глад или ще атакуват, Шукри отговори:


– Българите разбраха, че от глад не ще се предадем. Щурмът бе много рискован, но българите действуваха умно и чудно сумяха да маскират силите си. Щурмуването от изток съвсем не очаквахме. Най-добре бяхме укрепени от северо-запад“.


Превземането на Одрин е последният решителен удар срещу Османската империя и само две седмици след поражението си тя е принудена да започне мирни преговори. На 12 април е подписано примирие, а на 30 май 1913 г. Лондонският мирен договор, с който Балканската война приключва окончателно.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

2 thoughts on “Непознатата история: Как царят научил за падането на Одрин

  1. Поздравления! само вие от ВМРО почитате важните за България дати.

    1. Г-н Марков,
      ВМРО Пазарджик област ВИ Благодари.
      Стараем се да поддържаме актуална информация за новини и събития.
      , Поздрави

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Г-н Стефан Балабанов - Обръщение - ДЕН на ТРАКИЯ

СПОДЕЛЯНЕ ЧРЕЗ ......Уважаеми сънародници, 26- ти март е една от най- славните и велики дати в нашата история. Денят в който ,,непревзимаемата,, Одринска крепост падна и българското знаме се развя над града. Това е една от най- славните победи на българската армия, донесла възхищението на целия свят от бойния ни […]

Отдел поддръжка:

Тел: +359878957703