146 години от избухването на Априлското въстание

0 0
Read Time:4 Minute, 45 Second

На 20 април 1876 г., в Копривщица преждевременно избухва въстание на българите срещу Османската империя.

То е организирано от Гюргевския революционен комитет и остава в историята като Априлското въстание.       Въстанието е жестоко потушено и удавено в кръв. В борбата редица българи проявяват достойнство и геройство, които са пример и възхищение за идните поколения. 

Въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел – политическата, тъй като намира силен отзвук в Западна Европа и Русия. Паметни остават думите на Георги Бенковски : “ В сърцето на тирана, аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей! ,,           

България е била разделена на четири революционни окръга. Два от тях са в Северна България с центрове Търново и Враца. И два в Тракия с центрове Пловдив и Сливен. Но реално бунтове има и в Македония.   

 Най- добра е била подготовката и най- масово е  въстанието в четвъртия пловдивски окръг, където центъра бил преместен в Панагюрище.     

Под ръководството на Георги Бенковски била създадена постоянно действаща въстаническа милиция, контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за „предприятието“ обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието извършил предателството – Ненко Терзийски от с. Балдово. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище бил изпратен конвой от заптиета, които да арестуват подстрекателите на „мирната рая“. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие заптиетата.      Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото „Кърваво писмо“. Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминал 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.     

Още следобеда на същия ден (20 април) Георги Бенковски, съобразно с решението от Оборище за избягване на провал, обявил преждевременно началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло отрицателно на въстаническия план. Това обаче било наложено от самите обстоятелства.Предателството заплашвало с провал грижливо изградената организация, както и психологическата подготовка на народа за отчаяни и решителни действия. Избухването на въстанието в IV окръг довело до масови арести на комитетски дейци в другите окръзи, светкавично събране на фанатизирани нередовни турски части (башибозук) и разполагане на редовна войска във всички по-големи български градове.       

След обявяването на въстанието властта в Панагюрище била поверена на Военен съвет, още известен като Привременно правителство начело с Павел Бобеков. Окръгът бил разделен на 2 района, като Волов и Икономов заминали за източния (Копривщица, Клисура, Карлово). Със своята конна „хвърковата чета“ Бенковски ръководел западния, вдигайки на оръжие будните български села Мечка (сега Оборище), Поибрене, Баня и др.

На 20 април въстава и Старосел. На 22 април в Панагюрище тържествено била обявена свободата и било осветено знамето на Райна Княгиня. Друга чета, командвана от Орчо войвода, действала против башибозуците в Стрелча и околността ѝ. Дотогава движението се развивало възходящо, но още от първите му дни срещу въстаниците се изправил многоброен и добре въоръжен противник.        Към въстаналите райони скоро били насочени и редовни части (низам), командвани от висши офицери и генерали, както и мобилизирани „редифи“ (запасняци) от Одрин, Цариград, Ниш и др. Срещу 8 – 10 хиляди зле въоръжени, разпокъсани и неопитни въстанически сили били хвърлени над 80 000 души башибозук и 10 000 редовна армия, снабдена с артилерия. Силите били наистина неравни. Още на 26 април под напора на 2000 души под ръководството на Тосун бей паднала Клисура, а Карловско въобще не успяло да въстане. Лагерът на Еледжик, въпреки отчаяната съпротива, бил разгромен на 1 май от редовна турска войска и башибозуци командвани от Хасан паша, а стеклите се в него българи, вкл. жени и деца, били зверски избити. На 30 април Хафъз паша превзел и опожарил самото Панагюрище, а Копривщица се спасила от разорение с цената на голям откуп.     

   На 2 май е превзета Перущица от два табора войска с артилерия под командването на Решид паша, на 4 май Ахмед ага Барутанлията с около 5000 души превзема Батак и избива зверски местните жители потърсили убежище в църквата. Брацигово пада на 7 май след пристигането на редовна войска командвана от Хасан паша след близо триседмична тежка обсада. Защитата на Брацигово е най-добре организирана от всички въстанически пунктове, брациговци разполагали с повече от 18 черешови топчета и на няколко пъти предприемали смели атаки срещу заобикалящите ги османски сили.
       Отделни въоръжени групи от Средногорието успели да се оттеглят към Балкана, а стотици жени, деца и старци потърсили спасение в околните гори. В най-критичните дни въстаниците били затруднени и от неочакваните дъжд и сняг. 
       Малко известен е факта, че едно от последните гнезда на съпротива било в Родопите над селата Ветрен дол и Варвара и е извършено от четата на Мито Дамянов. Той се предава доброволно за да спаси живота на съселяните си и е обесен от турците. Саможертвата на много достойни българи спасява живота на мнозина техни сънародници.Дързостта на зле въоръжените българи е наказана жестоко от многократно превъзхождащия ги противник. По- слабия дръзнал да се бори за свободата си срещу по- силния винаги е будело симпатии и възхищение от цивилизования свят.
        Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили. Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на единадесетата Руско-Турска война, довела до Освобождението на България, макар и не в пълна цялост. 

Поклон, герои!

Happy
Happy
0 %
Sad
Sad
0 %
Excited
Excited
0 %
Sleepy
Sleepy
0 %
Angry
Angry
0 %
Surprise
Surprise
0 %

Average Rating

5 Star
0%
4 Star
0%
3 Star
0%
2 Star
0%
1 Star
0%

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Next Post

,,ПОМНИ ВОЙНАТА,,

ВМРО  организира прожекция на филма ,,Помни войната 1915 – 1918″ . Филма разказва за участието на България в Първата световна война. Събитието ще се състои в град Септември на 29 април 2022г. (петък) в клуба на пенсионера (зад ,,Бакалията,,).         След прожекцията ще се проведе обществено обсъждане на тема […]

Може да ви хареса ....

Отдел поддръжка:

Тел: +359878957703