
📜 На 3 ноември през 1885 г. загива Костадин (Константин) Григоров Халачев – български офицер, подпоручик, командир от Сръбско-българската война. Роден е на 22 януари 1861 г. в Свищов. Едва 15-годишен, Халачев се записва доброволец в избухналата през 1876 г. Сръбско-турска война и участва в няколко сражения.
⚔️При избухването на Освободителната война заминава за Плоещ, където се записва като доброволец в Българското опълчение. Участва в битките при Стара Загора, Шипка и при овладяването на Шейновския укрепен лагер. За проявената от него смелост е награден с Георгиевски кръст „За храброст“ IV степен, а по-късно и с войнишки кръст „За храброст“.
След войната завършва Военното училище в София и през 1884 г. е произведен в първо офицерско звание подпоручик. Назначен е в Силистренската дружина, която влиза в състава на V-и пехотен Дунавски полк. През Сръбско-българската война (1885 г.) Костадин Халачев командва XII-а рота на V-и пехотен Дунавски полк, който влиза в състава на Трънски отряд. Участва в боевете за изтласкването на Шумадийската дивизия на левия фланг на българските части и в боя на връх Плоча.
⚔️Подпоручик Халачев загива на 3 ноември 1885 г. в боя при Трън, който се води между сръбската Моравска дивизия и българския Трънски отряд, подпомаган от части на III-ти Бдински полк. В него българските войници разгромяват противника с атака „На нож“.