1
0
Тодор Александров от ранни младини се включва в редовете на ВМРО и участва в борбите за свобода на българите от Македония. По време на Балканската война застава начело на чета в състава на Македоно-одринското опълчение. Заради проявите си е награден с орден „За военна заслуга“.
След края на първата световна война лидерските му качества се проявяват и той се заема енергично да възстановява Организацията. Изпраща множество чети в Македония в подкрепа на попадналите отново под чужд гнет българи.
Под ръководството на Тодор Александров ВМРО привлича и много млади членове, готови да загинат за свободата на българите в Македония. Тайната мрежа от комитети, четите и многобройните сътрудници на ВМРО правят Организацията сериозен фактор в политическия живот на Балканите и полагат основите за последващата дейност на Иван Михайлов.
На 31 август 1924 година, на път за конгрес на серския революционен окръг на ВМРО в Пирин планина, Тодор Александров е убит в местността Равна бука край село Сугарево. След подлото убийство младия и енергичен секретар на Тодор Александров, Иван Михайлов разкрива и наказва виновниците за престъплението.
С трезвата си преценка и лидерски качества, както и безграничната си любов към Родината, Тодор Александров остава завинаги в сърцата на българите. Името му е обезсмъртено в множество народни песни, сред които „Нещо ке те питам бабо“, „Ранен ми лежи Тодор Александров“ и „Всичката се гора“. Нагледен пример за голямата любов на народа е поставянето на неговия лик във видинската църква „Св. Димитър“, редом до тези на светци, на Левски и на Ботев.
Живота на Тодор Александров е една борба за освобождението на Македония и обединението на българския народ.
Върху опитите на някой „македонистки” „историчари „ чрез лъжи да заблуждават, че населението в Македония не е българско, а ВМРО не се е борила за свободата на българи в Македония звучен шамар удрят думите на Тодор Александров: Ако некой ми каже, че не съм македонец, ще му отрежа езика, ако ми каже, че не съм българин ще му отрежа главата!
