ПРИКАЗКА

1 0
Read Time:3 Minute, 33 Second

Гаро живееше в най- затънтеното и скапано село на света, както често сам обичаше да казва. Иначе селцето не беше лошо- прекрасна природа, поля, ниви, лозя, даже и някакво производство имаше преди време. Наследствената му къща някога е минавала за чорбаджийска, но вече позанемарена, позападнала и поизоставена беше загубила  предишния си блясък. След отколешни съдебни спорове и разправии съседите бяха придобили значителна част от двора. Съседници- изедници замахваше заплашително юмрук по техен адрес Гаро, но бързо му минаваше и сядаше да отпие глътка ракийка.Съдбата на Гаро не беше благосклонна към него, а най- голямото му нещастие беше липсата на късмет. На младини бе търсил щастието си и на изток и на запад, но не сполучи и някакси се отчая, поизостави се и с нищо не му се занимаваше насериозно.Да кажеш, че нямаше работа – Не! Напротив работа, колкото искаш, но пари нямаше! Нямаше колкото искаше.Виж неговия приятел Герман имаше и пари и имоти и живота му беше по- щастлив и по уреден от този на Гаро. Бяха приятели и съученици, заедно ергенувах, а Гаро не сполучи. Затова честичко си мечтаеше за неговия живот и най- важното за неговия късмет.Гаро имаше едно старо магаре. Дори в известен смисъл по едно време го мислеше за истински приятел. Беше го придобил още като младо и го нарече Бойко. Даде му това име защото в началото беше много бойко и своенравно. Не беше научено да го впрягат и риташе, а няколко пъти се отвързваше и бягаше, но постепенно свикна.Интересна е историята на неговото придобиване. Веднъж на един панаир Гаро беше харесал расов жребец с аристократично родословие. Бяха му го предоставили като най- бързия кон на 800 метра. Гаро повярва и така се надъха и вдъхнови, че вече броеше несметните си богатства. За жалост след поредица от състезания се разбра, че конят не струва и Гаро бе принуден да го замени за магаре. С магарето Бойко постепенно се сработиха и започнаха да правят по някоя кирийка. Гаро бе доволен от Бойко, обнадежди се и дори с магарешка помощ постегна къщичката си и поднови пътеките в двора.Веднъж Бойко взе да понакуцва и съвсем спря да работи, а Гаро се замисли дали да не го продаде докато още можеше да вземе пари от него. И изведнъж се сети, че е по добре да му сложи подкови. С подковите нещата се оправиха и всичко си дойде на мястото. А Гаро заобича още повече Бойко и родния дом.Всичко обаче се развали, когато през селото мина пътуващия цирков куклен театър на великия маг дон Славун. Нямаше много забавления в селото и затова всички отидоха на представлението.  В кулминацията на спектакъла бе осмян лирическия герой Магарето. Бе заклеймена неговата простота и инат. Този присмех така се загнезди в съзнанието на Гаро, че го обсеби и по цели дни не го оставяше на мира. Кусурите на несъвършеното животно ставаха все по видими и все по дразнещи. А най- дразнещото от всичко бяха подковите.Гаро се отврати до дъното на душата си от магарещината си и замечта отново за нещо по- съвършено и добро. Какво бе това съвършенство той още не знаеше, но знаеше, че трябва да се освободи от тегобата на глупавото магаре и най- вече на тези отвратителни подкови. Гаро така намрази Бойко, че реши демонстративно да се отърве от него и да изчегърта всичката магарешка смрад от живота си.Такава убеденост и готовност Гаро не бе показвал скоро. Не го интересуваше с какво ще замени Бойко, защото искаше час по скоро да се отърве от него. И се отърва! Отърва се макар и от втория път защото Бойко бе инатлия и първия път се завърна. Но Гаро искаше завинаги да приключи с това. Прогони го в далечния дол с надеждата да го изядат вълците. Свали му и омразните подкови, като ги захвърли в калта с надеждата да се затрият и да има повече късмет.Прибра се сам, доволен и щастлив. Той бе нов човек! В разгара на лятото, Гаро се отпусна доволен в креслото, удари една наздравица и в просъница чу някой да вика ,,шнорхели, бански…..,, – може би амбулантен търговец !?Време е да се ходи на море!
Дори и най- малката прилика с действителни лица и събития е случайна или е плод на нечие въображение. Това е просто приказка! и.т.н…
Кузо Божинов

Happy
Happy
0 %
Sad
Sad
0 %
Excited
Excited
0 %
Sleepy
Sleepy
0 %
Angry
Angry
0 %
Surprise
Surprise
0 %

Average Rating

5 Star
0%
4 Star
0%
3 Star
0%
2 Star
0%
1 Star
0%

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Позорен ден за българските комунисти

На 9 август 1946г. българските комунисти начело с Георги Димитров поставят началото на най- голямото национално предателство в нашата история.На пленум на ЦК на БРП (комунисти) е приета резолюция за даване на културна автономия на Пиринска Македония.Започва яростна насилствена македонизация на българите от Пиринско. Стотици са избитите, които отказват да се […]

Отдел поддръжка:

Тел: +359878957703