На 4 юни 1880 г. е обнародван и влиза в сила Законът за правото на рязане на монети в Княжество България.
С този закон се създава националната парична единица „лев“, разделен на сто части – „стотинки“, и се определят теглото, металното съдържание и изображенията на българските монети. От деня на обнародване на закона всички правителствени и общински институции в България, както и частните лица, са задължени да приемат левове и стотинки и да издават документи за парични операции със суми в левове и стотинки.
Името на паричната ни единица произхожда от левъ – остаряла форма на думата „лъв“, употребявана през 19 век.
Българския лев за нас българите е не само нашата парична единица, но и наша гордост и национален символ. Стабилността на дадена парична единица се обуславя от стопанския живот, а не от самия паричен знак. Погрешно е мнението, че ако заменим лева с евро качеството на живот в България ще се подобри. Българския лев трябва да бъде запазен като българската парична единица, а ние българите да работим за издигането на стопанския просперитет на нашата страна за да се гордеем със собствената си парична единица