0
0
Наричат Верка Сидерова Славея на Добруджа. С красивия си глас тя разнесе по света емблематичните песни на родния край „Лале ли си, зюмбюл ли си“; „Изгряла е месечинка“; „Росен, росен, зелен росен”, „Ситно се ‘оро зави”, „Години, години, усилни години“.
Родена е на 26 април 1926 г. в град Добрич, когато града е владян от румънците. Верка Сидерова посреща българските войски при освобождението на Южна Добруджа и участва във всенародното тържества. Разказва, че народните песни са съхранили българите под чужда власт и са ги запазили от опитите за асимилация. Завършва гимназия в паралелка за изучаване на чужди езици в родния си град. Певческата дарба наследява от своята майка и от баба си, чийто песни научава още като дете. Баба и е обичала много цветята и е вдъхновител на емблематичната песен ,,Лале ли си, зюмбюл ли си,,. По-късно изпълнява своите песни по световните музикални сцени, превръщайки ги в неизменна част от своя репертоар. През 1952 г. в София печели първата си награда от участието в Национален преглед на художествената самодейност в армията. След това се явява на прослушване лично при Филип Кутев и оттогава е част от колектива на Ансамбъла за народни песни и танци, носещ днес името на прочутия диригент и художествен ръководител. До 1983 г. пее в ансамбъла като солистка, в квартети и в триа. Изнасяла е концерти в десетки страни от цял свят. Много от нейните изпълнения са запазени в Златния фонд на Националното радио. Издала е компактдиск с най-известните добруджански народни песни за периода 1960-2000 г. В репертоара си тя има над 400 песни за Добруджа и още толкова други. Десетилетия работи в Държавния ансамбъл „Филип Кутев”. Издава авторската си книга “Лале ли си – моята автобиография”. Верка Сидерова е носител и на голямата награда “Нестинарка” – за цялостна певческа кариера, на Международния фолклорен фестивал в Бургас. От 2004 г. е почетен гражданин на Добрич. Удостоена е с орден “Стара планина” – първа степен. Понастоящем живее в София.
Много дълбоки и силни са думите на Верка Сидерова: „Аз не съм важна, важни са песните. Те са вечните. Мен може и да ме забравят, но искам и завещавам песните ми да не се забравят. Това е важното – ако си направил нещо, да остане в поколенията. Мисля, че съм била полезна на моя роден край. Пяла съм песните му, ставали са на крака за тях. Аз не мога да се хваля, нека се хвалят песните ми, те да се пеят”.
