Атентатът в църквата ,,Света Неделя,,

1 0
Read Time:2 Minute, 20 Second

На 16 април 1925 година Българската комунистическа партия прави атентат в църквата „Света Неделя“ („Свети Крал“) в София. За целта предварително е извършено убийство на народния представител от Демократическия сговор генерал Константин Георгиев. Погребението е определено за 16 април в 15 часа в храма „Света Неделя“, където се очакват да присъстват представители на висшия държавен и военен елит – офицери, висши чиновници, част от министрите и Негово величество цар Борис III.  Това е и замисълът на атентаторите – да бъдат събрани на едно място възможно най-много влиятелни политически фигури, за да бъдат ликвидирани. Атентатът е планиран старателно, а главно действащите лица са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков и  Петър Задгорски- клисар на църквата. Именно клисарят е този, благодарение на когото в църквата биват внесени 25 килограма взривни вещества. Същият на 16 април  около 15 часа и 20 минути се качва на тавана, почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак, и тогава Никола Петров запалва фитила – експлозивът се взривява, а над черквата се издига черен облак. Главният купол на църквата се събаря, а под него се намират множество невинни хора.

5048
Жертвите са много, трагедията е огромна, а хаос цари навсякъде. По случайност всички членове на правителството се отървават с не толкова тежки наранявания. А главната „мишена“ Цар Борис III изобщо не присъства на опелото, тъй като е на погребение, на убитите по време на опита за атентат срещу него в прохода Арабаконак, извършен два дни по-рано. Така макар министрите и царят да се спасяват, общият брой на загиналите е огромен – 213 души, сред които 12 генерали, 15 полковници, седем подполковници, трима майори, деветима капитани и трима депутати. Сред жертвите са бойци, сражавали се геройски за своята родина. Стефан Нерезов например е офицерът, първоначално водил Първа българска армия край Дойран. Други видни личности, загубили живота си в православния храм, са генерал-лейтенант Калин Найденов (военен министър по времето на Първата световна война), генерал Александър Давидков, генерал-майор Иван Попов, майор Никола Рачев. Делото за атентата започва на 1 и завършва на 11 май. Петър Задгорски се предава на полицията и признава всичко още ден след самия атентат. Така ръководителите на военното крило на БКП са намерени. Коста Янков е убит, а Иван Минков се самоубива преди да бъде заловен. Голямата част от организаторите получават смъртни присъди, изпълнени публично на 27 май. Отзвукът от атентата обаче не доставя нужния ефект за БКП. Посланието до управляващите несъмнено е изпратено, отговорът от правителството обаче тепърва предстои. Още на същия ден в България е обявено военно положение, което продължава до октомври 1925 година.  За осъществяването на кървавия погром са хвърлени колосални средства за организацията, взривове, подкупи и възнаграждения на атентаторите. Самия атентат е извършен със знанието на Георги Димитров. Самия атентат е осъден и заклеймен от българското общество.
Happy
Happy
0 %
Sad
Sad
0 %
Excited
Excited
0 %
Sleepy
Sleepy
0 %
Angry
Angry
0 %
Surprise
Surprise
0 %

Average Rating

5 Star
0%
4 Star
0%
3 Star
0%
2 Star
0%
1 Star
0%

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Индже Стоян - един от най- великите български войводи

На 17 юни 1821г. геройски загива в сражение с турци в битката при Скулен, Молдова на река Прут – Стоян, наречен Индже войвода. Един от най-прославените български хайдути. Индже се е отличавал с големи организаторски заложби и смелост. Според предание се е опитал да организира бунт срещу турците в началото на […]

Отдел поддръжка:

Тел: +359878957703