Стратегът, превзел Одрин

0 0
Read Time:6 Minute, 7 Second
На 2 март 1861 година в Калофер е роден Генерала от пехотата Никола ИвановСтратегът, превзел Одрин
Ген. Никола Иванов (в средата най-отпред) с Генералния щаб по време на Балканската война. Вдясно от него е началникът на щаба на Втора армия ген. Никола Жеков. Снимка – lostbulgaria.com
В края на 1912 и началото на 1913 г. голяма част от българската артилерия е съсредоточена около обсадения Одрин.1897 г., с министри от правителството на Константин Стоилов (седналият по средата). Другият прав е Иван Вазов, тогава министър на народното просвещение. Снимка – История на България, т. 7Ген. Никола Иванов (в средата най-отпред) с Генералния щаб по време на Балканската война. Вдясно от него е началникът на щаба на Втора армия ген. Никола Жеков. Снимка – lostbulgaria.comГен. Никола Иванов. Снимка – LOSTBULGARIA.COMPrevNext

През Балканската война генерал-лейтенант Никола Иванов е изправен пред предизвикателството да подготви една от най-стратегическите операции във войната. А талантът му на пълководец е подценяван и неведнъж ще му се налага да убеждава своите кой е най-добрият ход Под негово командване Втора българска армия бързо настъпва по двата бряга на река Марица и до края на октомври обсажда Одрин, най-важния за Османската империя град в Тракия. Той е превърнат от германски инженери в бастион, който държи пътя към столицата Истанбул (Цариград). Одринската крепост има две основни отбранителни линии. Първата е на 9-11 км от града и се състои от артилерийски позиции и окопи. Главната, или фортовата линия е образувана от 26 големи укрепления на разстояние от половин до три километра, свързани със система от окопи, гнезда за картечници и площадки за едрокалибрени батареи. Всеки форт побира до 300 души, а целият одрински гарнизон е 70 000 души. Още при подготовката на войната Никола Иванов е убеден, че успешното настъпление на българската армия към Цариград, което ще принуди султана към мир, не е възможно без светкавично превземане на Одрин. Според него една обсада би блокирала за неизвестно време значителна част от българската армия, а това може да обърка изхода от войната. Предложението на генерала е изключително дръзко. Според тогавашната военна тактика сложно фортификационно съоръжение като Одрин не се атакува, а се блокира. И българската Главна квартира отхвърля идеята му и разпорежда градът да бъде обсаден. Груба грешка. На 13 ноември 1912 г. ген. Иванов предупреждава Върховното командване, че падането на Одрин „само с блокада не е сигурно в скоро време“, и отново настоява за „атака с открита сила“. Отговор няма. Междувременно българската войска затъва при Чаталджанските позиции, които държат подстъпите към Цариград. Въпреки че е поискало примирие, османското правителство е неотстъпчиво по въпроса за край на войната. Българският генералитет най-сетне проумява, че ако иска да диктува мира, Одрин трябва да бъде превзет. На 6 декември 1912 г. е съставена комисия от висши офицери под председателството на ген. Никола Иванов, която трябва да се произнесе за успеха на бъдещата атака. След тридневни разисквания генералите заявяват, че „завладяването на крепостта посредством ненадейнонападение вече е невъзможно“. Затова предлагат „ускорена атака“, но не на целия отбранителен пояс, а концентриране на действията в определен участък. Като най-подходящ те посочват „източния фронт от северо-източния сектор“. Няколко дни генералът обхожда позициите и накрая съставя план за атаката на Одрин. Предвижда, че нападението ще има „голяма вероятност за успех“, ако най-напред се насочи към форта Айвазбаба и двата съседни форта Кестенлък и Таш табия. „Този участък ни даваше възможност да разположим нашата артилерия във вид на обхващаща дъга, което ни позволяваше да съсредоточим огъня на много батареи срещу желания пункт. И да пренесем нашето надмощие там, гдето се яви нужда“ – спомня си по-късно ген. Иванов. Той предвижда останалите части също да атакуват по цялата фронтова линия, но само демонстративно – „за да се държи противникът в неизвестност относно мястото на същинския пробив“. Примирието не трае дълго и при подновяването на бойните действия на 21 януари 1913 г. Върховното командване приема идеята на Иванов да започне постоянен артилерийски обстрел на складовете и казармите в града, докато се подготвя атаката, защото това „силно би разклатило духа на гарнизона“. Генералният щаб обаче протака плана за настъплението още два месеца. Това изправя генерала пред друго изпитание – топи се ентусиазмът на армията за превземането на Одрин. Никола Иванов поощрява войниците да се забавляват с песни и хора, разпорежда на офицерите да са неотлъчно с тях, изнасяйки беседи: „при обстановката, в която войските се намират, безделието създава униние и други духовни недъзи“. На 7 март 1913 г. ген. Иванов се среща с помощник-главнокомандващия ген. Михаил Савов, който продължава да е непреклонен, че атаката на Одрин няма шансове за успех. В разгорещен спор командащият II армия заплашва, че ако не се даде заповед за настъпление, ще оттегли войските си по-далеч от Одрин, защото стоенето в обсега на турския обстрел причинява безсмислени загуби. Савов отстъпва, но разрешава атака само на предната линия, не и на главния фортови пояс. Иванов му заявява, че ще продължи настъплението до окончателното превземане на града. Савов го заплашва, че при неуспех носи тежка отговорност, но той парира с думите: „Който се бои от отговорност, да стои дома си и да не ходи на война.“ И наистина ген. Иванов поема историческата отговорност и разпорежда армията „да заеме предните позиции на противника и да го отхвърли зад фортовата линия“, тоест, че атаката няма да приключи според разпорежданията на Савов, а до окончателното сломяване на одринския гарнизон. Следвайки плана си от декември 1912 г. той възлага основният удар да бъде нанесен в източния сектор под командването на ген. Георги Вазов (брат на народния поет), като настъплението започне на 11 март в 13 ч. с масиран артилерийски обстрел. На 12 март българските войски вече са достигнали на 200-300 крачки от фортовия пояс, но Иванов отлага атаката да започне с изгрева на Луната защото отчита, че през деня няма шансове за успех. Разпорежда канонадата постепенно да утихне и така заблуждава противника. Комендантът на Одрин Шукри паша решава, че българите са уморени и ще почиват, затова не предприема нищо през нощта, която се оказва решаваща за съдбата на крепостта. Час и половина след полунощ пада първият форт – Айджи йолу. В 6 ч. е превзет и Айвазбаба. Никола Иванов разпорежда да продължи артилерийският обстрел на непревзетите още фортове, както и зоните зад тях, за да се отреже достъпът откъм Одрин на свежи османски подкрепления. На 13 март (26 март нов стил) в девет сутринта всички фортове по източния сектор са в български ръце и нашите части тръгват към града. Шукри паша изпраща парламентьори. Генерал-лейтенант Иванов има едно наум и за вероятното коварство на съюзниците. Когато разбира, че съюзните сръбски части при Одрин тайно се готвят първи да приемат турската капитулация, той изпраща на командването им гневно съобщение, че никой освен него „няма право да влиза в каквито и да било преговори със Шукри паша“. Междувременно генералът иска от Главната квартира един конен полк, за да предпази града от евентуални безчинства на местни мародери. Следобед на 13 март генерал Иванов приема капитулацията на Шукри паша и щаба му. Преди това изпраща телеграма на цар Фердинанд: „Въп реки мнението на мнозина, че крепостта Одрин е непревземаема с открита сила, идеята… възтържестува напълно…“ Кореспондентът на в. „Таймс“ не крие възхищението си: „В Източна Европа се яви нова военна сила, която даже великите сили не ще могат да удържат!“ 
Happy
Happy
0 %
Sad
Sad
0 %
Excited
Excited
0 %
Sleepy
Sleepy
0 %
Angry
Angry
0 %
Surprise
Surprise
0 %

Average Rating

5 Star
0%
4 Star
0%
3 Star
0%
2 Star
0%
1 Star
0%

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

ВМРО дари български знамена на всички училища и детски градини в община Септември

ВМРО дари български знамена на всички училища и детски градини в община СептемвриЗа поредна година Председателя на общинския комитет на ВМРО в общината и кандидат за народен представител Кузо Божинов връчи българско знаме на всички училища и детски градини в община Септември. Инициативата е част от кампанията на ВМРО по подаряване […]

Може да ви хареса ....

Отдел поддръжка:

Тел: +359878957703