128 години от рождението на великия борец – българин Дан Колов

1 0
Read Time:4 Minute, 56 Second

Чувствам се силен, защото съм българин.“

Дан Колов

Дончо Колев Данев е петото дете в семейството на Яна Живкова и Кольо Данев. Ражда се в севлиевското село Сенник на 26 декември 1892 година.  Едва когато е 4-годишен баща му Кольо умира.Трудностите с изхранването, които семейството среща от този момент, го принуждават да замине за Унгария едва на 12 години. През 1909 година тежкият живот го отвежда още по- далеч от дома – в Америка. Първите години в САЩ също са трудни, а бъдещият борец работи като хамалин по доковете и по железниците.

Една случайност насочва българина към спорта. Като част от цирково представление, куражлии от публиката получават възможността да се изправят срещу  професионален борец на име Джеф Лоуранс. Дончо излиза на манежа и го побеждава, а това е гаранция, че той има таланта да се бие на най- високо ниво. След няколко години аматьорски схватки неизбежното се случва и през 1917 година Колов подписва професионален договор и излиза на тепиха като професионалист.

В началото на миналия век свободната борба в Америка се е наричала „кеч” и по своята същност е била много тежка дисциплина, в която ограниченията почти са липсвали. Понякога схватките са завършвали и с фатален край. В този спорт, който изпитва предела на човешките възможности, българинът участва в над 1500 професионални срещи и печели голяма част от тях. Първият двубой срещу Сбишко Циганевич е загубен, но следва низ от забележителни победи. Славата и парите растат, а вестниците дават на българина прозвища като Кинг Конг, Царя на кеча и Балканския лъв.  Хватката „Самолет“ се превръща в запазена марка на бореца. Тя е следната – вдигайки съперниците си за краката, ги завърта над главата си и ги хвърля на ринга. С нея Колов записва стотици победи. Признанията тепърва започват да валят. Идва първото от многобройните предложения за смяна на българското гражданство с американско. Дончо Колев, който вече се е превърнал в Дан Колов го отклонява с една от знаменитите си реплики: „Чувствам се силен, защото съм българин.“

Победите из цяла Америка предпоставят и първото турне извън границите на Съединените щати. То е проведено в Япония през 1924 година и е белязано от една от най-известните победи на Колов, която за малко не коства живота му. Българинът се изправя срещу местния любимец Джики Хиген-Удушвача. Плашещият му прякор е следствие на коронната му хватка- душене на противника с крака. Японците не могат да приемат загубата, която чужденецът нанася на обожествявания от тях борец и след мача срещу Колов е извършено покушение. Самурай се опитва да го убие като хвърля меч срещу него. Колов се затича никога повече да не стъпи в страна където хората се самоубиват за да запазят честта си, а не могат да приемат една достойна победа.

Дан Колов се бори срещу противник
След това негостоприемно посрещане Царят на кеча продължава с обиколките, за да срещне най- способните борци във всеки един край на света. Участва в турнири в Бразилия и Аржентина, Китай, Южна Африка и Кения, Австралия и Нова Зеландия. Особени трудности среща, изправяйки се срещу източните борци, чийто стил на борба е много различен от познатия му. Все пак Ван Фу се превръща в поредната „жертва“ с внушителен прякор, която българинът сломява. Китаецът е известен в родината си като „Геният на борбата“, но дори и това не е достатъчно, за да се противопостави на Колов. 

Въпреки блестящата спортна кариера на бореца, направила го световно известен, за нас българите тя не е основното негово достойнство. Колкото и да е странно, човекът, считан за една от най-големите легенди в историята на борбата, успява да надхвърли своите професионални успехи с дейността си извън ринга. Спортната кариера, направила бореца милионер, позволява на Колов да разгърне напълно щедростта си и голямото си сърце. Нито световната слава, нито милионите долари, нито годините в странство успяват да променят снажния скромен българин.  „Пеш съм излязъл, пеш ще се върна“– с тези благородни думи, Дончо Колев отказва предложения му файтон, който трябва да го закара до родното му село, когато се завръща в Родината. В България Дан Колов е приет с невиждани почести и уважение от целия народ.

И в „американския” период от живота му и след  бленуваното завръщане в Родината, Колов е един от най- големите дарители. Той раздава цялото си състояние на приятели, съселяни, студенти и държавата. Единственото ограничение в щедростта на Балканския лъв е съсредоточаването на благотворителността изцяло в полза на български каузи. През 1933 година помага и на Георги Димитров, обвиняем в Лайпцигския процес. Дан Колов не остава безучастен: „Аз не съм комунист, но аз съм българин и не мога да бъда спокоен и paвнодyшeн, когато животът на друг българин е в опасност.  Борецът дарява 500 000 лева от личното си състояние на цар Борис III за закупуване на самолет, който трябва да се използва от българските пощи. Заедно с неговия приятел Хари Стоев подпомагат изграждането на военното летище в Горна Оряховица. След смъртта на друга легенда в българската борба – Никола Петров, Дан Колов дарява значителна сума на затрудненото му семейство. Целият хонорар от победата над Чарли Сантен Колов дарява на българските студенти. 

Всичките му постижения в спорта и благотворителността са под знака на неговата огромна любов към Отечеството. 

Българите трябва да се гордеем с нашите велики личности, защото те са част от нас и ни характеризират като силен и благороден народ.

Благотворителността е само едната страна на помощта, която Колов се опитва да оказва. През 1936 година в София той създава школа по борба, носеща неговото име. Желанието на българската публика да види своя идол на родна земя също е осъществено. Излиза на тепиха в няколко български града, побеждавайки във всеки един от тях. Последният двубой е срещу Ал Перейра и се провежда в София през 1939 година, една година преди смъртта му. Дан Колов вече е болен от неизлечимата тогава туберкулоза. Въпреки това, българинът успява да надвие съперника си и си отива от този свят като победител. Умира в родното си село, под грижите на близките си. 

Happy
Happy
0 %
Sad
Sad
0 %
Excited
Excited
0 %
Sleepy
Sleepy
0 %
Angry
Angry
0 %
Surprise
Surprise
0 %

Average Rating

5 Star
0%
4 Star
0%
3 Star
0%
2 Star
0%
1 Star
0%

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Честит имен ден на Стефан Балабанов- председател на областния комитет на ВМРО Пазарджик

Днес празнуваме Св. Стефан – Стефанов ден. Празнуват Стефан, Стефка, Стоян, Стоянка, Станислав, Станислава, Венцислав и Венцислава и техните производни.Областния комитет на ВМРО област Пазарджик честити имения ден на Стефан Балабанов – Председател на комитета и заместник министър на МВР, с пожелание за много здраве, щастие и професионални успехи.Честито и на […]

Отдел поддръжка:

Тел: +359878957703