1
0
Доктор Христо Татарчев е един от основателите и пръв председател на БМОРК.Роден е на 16.ХII.1869 г. в град Ресен, в богато банкерско и търговско семейство.
Завършва гимназия в Пловдив. През 1887 г. заминава да учи медицина в град Цюрих, Швейцария. От 1890 г. учи в университета „Фридрих Вилхелм“ в Берлин, където се дипломира като лекар невролог на 18 юни 1892 г.
По препоръка на началника на тайната полиция на БТРЦК Спиро Костов за агенти и куриери на комитета са приети Христо Татарчев, Пере Тошев, Андрей Ляпчев и Петър Кушев. Доктор Татарчев участва като доброволец военен лекар в Сръбско-българската война от 1885 г.
От средата на септември 1892 г. е назначен за лекар в Българската мъжка гимназия в Солун.
През лятната ваканция на 1893 г. Татарчев обикаля големите градове на Македония: Гевгели, Дойран, Струмица, Радовши и др. с цел проучване обществено-политическата обстановка и положението на българското население.
През август в Солун се запознава с Даме Груев, с когото има четири тайни срещи за това, което им предстои като българи за революционизиране на сънародниците си.
На 23 октомври 1893 г. в квартирата на Иван Хаджиниколов се събират доктор Татарчев, Дамян Груев, Иван Хаджиниколов, Андон Димитров, Петър Попарсов, Христо Батанджиев и създават Български македоно-одрински революционен комитет (БМОРК).
През 1895 г. организацията е преименувана на ВМОРО. За образец на устава на организацията те използват „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов.
В резултат на активна революционна дейност доктор Татарчев е арестуван от османската власт.
Между 2 и 4 януари 1903 г. в Солун се провежда Вторият солунски конгрес на ВМРО, който взима решение за подготовка и вдигане на Илинднеско-Преображенското въстание на поробените българи против султанския гнет.
Конгресът в Смилево определя деня на въстанието – 2 август 1903 г. Чрез тържествено биене на камбаните е обавено въстанието в Битолско. След първите удари четите освобождават много селища в Буфколския, Гяватския, Крушевския и Преспанския райони.
Успехите на въстаниците принуждават турското правителсттво да насочи големи сили редовна войска и башибозук начело с Бахтияр паша, които връхлитат срещу Крушево и след тежки, неравни боеве въстаниците са принудени да отстъпят и да се насочат към България.
След жестокия разгром на въстанието доктор Татарчев и господин Матев връчват мемоари от ВМОРО на международната комисия от Европа, в които са описани тежкото положение на народа в Македония и Одринско, за зверствата на турската власт и страшните жертви сред мирното население.
По настояване на турското правителство доктор Татарчев изготвя проект за реформи в Македония и Одринско и им го изпраща чрез международен посредник. През този период доктор Татарчев най-активно защитава пред европейската комисия правото на поробените българи за свобода и човешки правдини.
По време на войните за национално обединение – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна доктор Татарчев служи като военен лекар в Българската армия и полага големи грижи за ранените и болните.
През 1918 г. по случай 15 години от Илинденско- Преображенското въстание той произнася вдъхновена реч в Крушево, което по време на войната е в български ръце.
През 1944 г. през Втората световна война висш хитлеристки представител предлага на доктор Христо Татарчев да оглави една изкуствено създадена македонска държава, но той категорично отказва.
Поради суровите репресии при македонизацията на Балканите, той е принуден да замине в град Торино, Италия.
Целият съзнателен живот на доктор Татарчев преминава в защита правата на поробеното българско население.
Умира на 5.I.1952 г. в изгнание. на 23.Х.2010 г. костите на д-р Христо Татарчев са положени официално в Централните софийски гробища.
