Поклон пред Христо Чернопеев – 105 години от смъртта му

0 0
Read Time:9 Minute, 2 Second

Поклон пред Христо Чернопеев в родното му село Дерманци. Политици, общественици, членове и симпатизанти на ВМРО отбелязаха 105-годишнината от кончината на войводата.

Поклон пред Христо Чернопеев – войвода от с. Дерманци

Народният представител Красимир Богданов поднесе на паметника на Чернопеев венец от името на депутатите от ВМРО. Заместник-председателят на Македонския научен институт Наум Кайчев напомни за живота и делото на Чернопеев.

На събитието присъстваха също председателят на ВМРО – София и общински съветник в СОС Владимир Митов, Даниел Сираков – областен председател на ВМРО за Ловеч. Присъстваха и кметът на Дерманци и заместник-кметът на община Луковит.

Христо Чернопеев

1868 – 1915

Христо Чернопеев

Христо Чернопеев е един от легендарните дейци и ръководители на ВМРО, които в своята шестнадесетгодишна дейност сее семето на революцията в редица райони на Македония. Това са Гевгелийско, Ениджевардарско, Кукушко, Струмишко, Малешевско, Джумайско и др. Рожденото му име е Черньо Пеев.

Ранни години

Черньо Пеев е роден на 18 юли 1868 година в с. Дерманци, Луковтиско. По едно съвпадение на същия ден е разбита четата на Хаджи Димитър и самият той загива в сражението с турците. По волята на съдбата загива един български юнак, но се ражда друг, който поема по неговия път. С делата си и геройската си смърт той не отстъпва на Хаджи Димитър.

Черньо Пеев учи в Плевенското трикласно училище и после служи в 17-ти Плевенски пехотен полк. След като отбива редовната си военна служба през 1889 г. постъпва в Българската армия като подофицер в 15-ти Ломски полк в Белоградчик. В същия полк известно време служи подпоручик Борис Сарафов, който привлича в Революционното движение младия Черньо Пеев. По поръчение на Сарафов в Белоградчик се създава Тайно Македоно-Одринско подофицерско братство, един от учредителите на което е Черньо Пеев.

Революционна дейност

През 1895 г. Черньо Пеев се подготвя да вземе участие в акцията на Македонския комитет. Не успява, защото тя приключва за много кратко време. Желанието му е да се бие срещу поробителите на Македония. Затова през август 1899 г. напуска Армията с чин фелдфебел. От този момент  до края на живота си се отдава единствено на борбата за освобождението на Македония и Одринска Тракия.

През септември той пристига в Солун и се поставя на разположение на ЦК на ВМОРО. Тук се запознава с Пере Тошев, д-р Христо Татарчев и Христо Матов. Черньо Пеев престоява в Солун четири месеца. През това време основно се занимава с военно обучение на младежи, членове на Организацията.

На 14 февруари 1900 г. е изпратен в районната чета на Михаил Апостолов – Попето, действаща в Гевгелийско и Ениджевардарско. Именно Михаил Попето е новия му кръстник. Името Черньо не му се видяло благозвучно и му дава новото име-псевдоним Христо Чернопеев. Така и остава известен в историята.

Войвода на чета

В четата на Попето Христо Чернопеев престоява само два месеца. След това ЦК в Солун го определя за войвода в Кукушко. Първата акция на Христо Чернопеев е премахването на един золумаджия – турчин в с. Серменин, който се опитва да потурчва хубавите моми в селото. Основната дейност на малката чета  на Христо Чернопеев (само от осем души) е да обикаля селата. Там създава комитети и провежда обучение на селяните за боравене с оръжие.

Постепенно четата нараства до 16 души и се превръща в

школа за обучение на бъдещи войводи.

Първата подобна школа е в четата на Михаил Апостолов – Попето от с. Диканя, Радомирско. От нея излизат и другите двама войводи Христо Чернопеев и Марко Лерински от Котел, чиито чети също се превръщат в школи за обучение на бъдещ войводи. Всички по-известни войводи, които действат до Илинденско-Преображенското въстание и след него, са възпитаници на школите на тези трима легендарни войводи – Михаил Попето, Христо Чернопеев и Марко Лерински. И тримата родени в свободните предели на България, но посветили живота си на борбата за освобождението на българите в Македония и Одринско. И тримата загиват на своя боен пост в битка с враговете на българщината.

В различни периоди през четата-школа на Христо Чернопеев преминават на обучение Михаил Герджиков, Сава Михайлов, Кръстю Асенов, Сандо и Петър Китанови, Мирчо Икономов, Никола Дечев и много други.

До края на 1900 г. четата на Христо Чернопеев организира

тайни комитети във всички села на Кукушка околия и в част от Гевгелийска.

На 4 февруари 1901 г. четата е обсадено от турците в с. Баялци, Гевгелийско. За да не пострада селото Чернопеев изтегля четата в лозата и там се окопава приемайки сражението. Тринадесет четника водят 14 часа сражение с над 200 души редовна турска войска. По тъмно войводата повежда на щурм оцелелите четници и ги извежда от блокадата. В сражението загиват 7 четника и 42 турски войника. В това сражение загива и братът на Гоце Делчев – Мицо Делчев. Сражението при с. Баялци издига авторитета на Чернопеев след местното население. А пък турците  разбират, че вече срещу тях се бият добре обучени във военно отношение борци.

Към края на март Христо Чернопеев и Туше Делииванов пристигат в София, за да набавят оръжие. В София Черньо Пеев се сприятелява с Гоце Делчев. По негова лична молба приема да замине като войвода в Горноджумайско.

През април 1901 г. Чернопеев минава границата и се установява в горноджумайското с. Логодаш. Трима от четниците си изпраща в Кукушко. При него остават 8 души, между които и станалия по-късно Велешки околийски войвода Никола Дечев от Стара Загора и Александър Дърводелов от Враца. В Горноджумайско Христо Чернопеев работи заедно със Сава Михайлов и Кръстю Асенов от Сливен. Освен организирането на населението и набавянето на оръжие Христо Чернопеев взема активно участие на страната на Вътрешната организация срещу дейността на върховистите. Една братска междуособица за това кой да води бащина дружина, която обаче отнема много сили, време и ценна национална енергия.

Аферата мис Стоун

Един от основните проблеми пред ВМОРО по това време е постоянната липса на достатъчно средства за закупуване на оръжие. На няколко пъти Организацията отвлича богати турци за откуп. Най-крупната акция на ВМОРО е отвличането на американската мисионерка мис Елена Стоун на 28 август 1901 г. Акцията е организирана от четите на Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстю Асенов. Повече от шест месеца това събитие не слиза от страниците на европейския и американския печат. Акцията се превръща в пропагандна акция на българската кауза в Македония. Самата мис Стоун след освобождаването си публикува редица статии и изнася лекции в различни градове на САЩ. В тях защитава българската кауза и подлага на унищожителна критика турския режим в Макщедония. Христо Чернопеев и неговата чета охраняват през цялото време пленниците. Самият Чернопеев, заедно с Кръстю Асенов, участва в преговорите с американския консул Дикенсън.

Организацията получава 14 500 турски лири от откупа на мис Стоун. Цялата сума се получава в касата на Организацията. Гьорче Петров пише по този въпрос следното:

Никой от преките участници никакво възнаграждение за себе си не взе и никакви промени в живота им пълен с лишения не последва. Тези пари помогнаха много за подигане на Организацията.

Илинденското въстание

След решението на конгреса на ВМОРО в Солун в началото на януари 1903 г. за вдигане на въстание Чернопеев, макар и крайно резервиран поради липсата на достатъчно оръжие, започва активно да подготвя населението.

На 24 март 1903 г. четата на Христо Чернопеев навлиза в Македония. През април води няколко сражения с турците в Струмишко и Горноджумайско.

За да набави още оръжие и муниции, Чернопеев отново се връща в България. След започването на въстанието през август с чета от 250 души пак влиза в Македония. Една част от четата, начело с Петър Самарджиев, се отделя и заминава за Тиквешко. Друга част, начело с Никола Жеков – за Радовишко. Четата на Чернопеев води постоянни сражения с турската войска и през септември  в края на въстанието се завръща в България.

След въстанието Чернопеев полага усилия за възстановяването на ВМОРО в Струмишко.

През октомври 1905 г. е делегат на Рилския конгрес. По това време се изработват инструкциите за работа на Организацията в следващия период.

След Хуриета

След провъзгласяването на Хуриета от младотурците през юли 1908 г. Христо Чернопеев се легализира и престоява известно време в Солун.

На 31 март 1909 г. султан Абдул Хамид извършва контрапреврат  и сваля младотурското правителство. Ръководителите на Серския революционен окръг организират отряд от 500 души под предводителството на Сандански и Христо Чернопеев. Отрядът щурмува Цариград и взема участие в разбиването на султанските войски.

За цялата 1300-годишна история на България четите на ВМОРО са единствените български военни формирования, които с бой влизат в Цариград. Четниците маршируват в турската столица пеейки Ботевата песен „Жив е той, жив е“ и „Шуми Марица“. Чернопеев вижда, че младотурското правителство няма истинско намерение да даде реални права на българското население в Македония и Одринско. Затова през декември 1909 г. Христо Чернопеев напуска Солун и се връща в Струмишко.

През януари 1910 г. Чернопеев влиза във връзка с дейците на Организацията около Тодор Александров, които възстановяват въоръжената борба срещу турците, и отново става нелегален. По това време той пише много остро писмо до Сандански. Критикува го за неговото бездействие и съглашателската политика с турците.

Към лятото на 1910 г. революционната дейност на ВМОРО е напълно възстановена.

В началото на 1911 г. е избран нов ЦК на ВМОРО. В  него влизат представителите на различните течения в Организацията и целта е да се постигне единство между всички дейци. Новият ЦК е в състав Тодор Александров, Петър Чаулев и Христо Чернопеев. Резервен член е Александър Протогеров, един от видните дейци на Върховния комитет.

Балканските войни

В навечерието на Балканската война Христо Чернопеев е завеждащ разузнавателния пункт на ВМОРО в Струмица. С избухването на войната четата на Чернопеев действа в авангарда на Българската армия. Четата участва в освобождаването на Банско и Кавала.

При започването на Междусъюзническата война на 16 юни 1913 г. в териториите окупирани от сръбските войски, в района на Кавадарци и Неготино, ВМОРО вдига българското население на въстание срещу сръбската окупация.

На 22 юни четата на Христо Чернопеев, заедно с четите на други войводи, освобождават гр. Неготино. След неуспеха на въстанието, през септември 1913 г., Христо Чернопеев пристига заедно с големи маси бежанци в гр. Струмица, който по това време е в пределите на България.

Народен представител

На проведените в края на същата година избори за парламент Христо Чернопеев е избран за депутат в Българското народно събрание.

Загива в ПСВ, водейки атаката „на нож“ при Криволак

При започването на Първата световна война Чернопеев напуска топлото депутатско кресло и заема своето място на фронта. Зачислен е като командир на 1-ва рота на 6-ти Пехотен Македонски полк, която заема позиции при Криволак.

Христо Чернопеев загива на 5 ноември 1915 г., водейки атаката „на нож“ на своята рота срещу англо-френските позиции на Криволак. Погребан е в църквата на Ново село, квартал на Щип. След установяването на сърбоманско-комунистическата власт в Македония през 1945 г. неговият гроб е заличен от безродниците, които насила налагаха т.нар. „македонска нация“ и избиваха без съд и присъда хиляди честни български патриоти във Вардарска Македония.

Happy
Happy
0 %
Sad
Sad
0 %
Excited
Excited
0 %
Sleepy
Sleepy
0 %
Angry
Angry
0 %
Surprise
Surprise
0 %

Average Rating

5 Star
0%
4 Star
0%
3 Star
0%
2 Star
0%
1 Star
0%

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Македония, Мизия и Тракия са земите на Майка България, категоричен е Сиди

Македония няма да бъде предадена от България! В деня на Западните покрайнини България наложи вето на сърбоманската омраза в Скопие! Време е Заев и компания, както и техните господари в Белград, да проумеят, че колелото на историята се върти! Тези емоционални думи написа късно снощи във „Фейсбук“ депутатът от ВМРО Александър Сиди по повод наложеното […]

Отдел поддръжка:

Тел: +359878957703