Илиян Кузманов(предприемач) за своя род!

СПОДЕЛЯНЕ ЧРЕЗ ......

Илиян Кузманов(предприемач) за своя род!

Неодавна имаше предаване на БНТ в което се разказваше за един стар род от Калугерово. Известният изпълнител Васил Петров, повдигна воала на рода, който носи името на Кузман Мушев, син дядо Лулчо (първият кмет на селото) и герой на 27-ми Чепински полк от битката на Завоя на Черна в Македония. С няколко въпроса ще се обърна към Илиян Кузманов, негов наследник.

Разкажи за твоят род Илияне?

Само искам първо да кажа, че денят на Българската Независимост трябва да бъде 9-ти май, който с основание може да се нарече Българският Ден на Победата, най- славната ни дата в съвременната ни военна история. Защото става въпрос за наша славна победа на фронта за Македония, по времето на Българското участие в Първата Световна Война. Нашата, ние сами със собствени сили сме се борили по време на едни от най-размирните времена. Българската войска, доста по малобройна и слабо въоражена удържа победа срещу френско- италиянско- руските войски в епичната битка наречена Майското Сражение в Завоя. В най- продължителнителните и кръвопролитни сражения са вкарани 14 полка от 4 различни дивизии и в един от тях значима роля изиграва прадядо ми Кузман Мушев.

Той е сина на първия кмет на село Калугерово, пра-прадядо ми Лулчо. В краят на 19-ти век е трудно да се нарече и кмет, по-скоро нова България го е заварила като ръководител на старейшините на родното ми място. Дядо Лулчо е построил и първото класно училище в селото, спомага за библиотеката. Интересен исторически факт е че подарява на местната църква изключително ценен екземпляр книга- Минеи.

Прадядо ми Кузман през 1906 год. завършва военна школа – връща се в Калугерово и се заема с търговия и земеделско производство.  Произвежда по 50-60 тона на година вино, което продава на търговци от София. За времето си е бил много състоятелен и заможен човек. През 1912 год., когато започва мобилизацията за Балканската война, лидерите са били малко за времето си, първо грамотни, след това с авторитет и прадядо ми повежда група от 30 човека от Калугерово на фронта. Служи в 27-ми Чепински Пехотен Полк, като по времето на знаменитата битка на Завоя на Черна на фронта в Македония, след като един по един си заминават офицерите, той става командир на войсковата си част. Като успява да изведе Калугеровците от окопите, болестите и шрапнелите и да ги върне обратно в калугерово дори и след три годишен плен в Гърция. На 29 Септември, 1918г, със Солунското примирие(между Царство България и Антантата) свършва войната. Но нашият полк остава заложник в Гърция в лагер администриран Французи. Когато свършва пленичеството, Французите им предлагат да станат наемници и да заминат за Африка но те отказват. През 1921 год. се завръща в родното Калугерово. Много от завърналите се войници го търсят постояно и след това, за да се справят с отпечатъците останали им битките с фразата- „Ние да видим бате Кузман“.

Дядо ми Илия Кузманов, споделя подобна съдба на баща си. Цял живот бе в редиците на правоохранителните органи, районен милиционер на цялата околия, който се ползваше с неимуверен авторитет и уважение. А след като му свърши службата към обществото, се зае със земеделие и дребна търговия. Отглеждаше кози, овце, бе касапин, обработваше огромни масиви заедно с баба ми Цветана и разбирасе произвеждаше едно от най- добрите вина, което идваха пак предимно ценители от столицата да купуват. А баба ми при всяка възможност продаваше това, което си бяха произвели на новопостроената магистрала, на Ханче Калугерово. Това което мога да кажа за тях, е че се радвам, че са ме възпитали в същия дух и цености и съм успял, когато мога и с каквото мога да им помагам, когато бях дете. Може би тогава съм се противял, защото от всички внуци, може би защото бях най- близо до тях, получих най- суровото възпитание, но от призмата на времето сега разбирам защо и единствено мога да им кажа „Благодаря“, сигурен съм че ще ме чуят!

Какво за тебе е родовата памет?

Родовата памет са нишки, който съдбата е изплела, разноцветни конци, които ни показват картини от това, което е било, но тя продължава да тъче. Знаеш ли, във филма за нашият род, моят роднина, известният джаз изпълнител Васил Петров, казва че съдбата ни е божа работа, и Господ има план за всеки един от нас. Но аз не бих се съгласил с него, смятам че родовата памет в действителност ни показва тази пъстрота и разнообразие, от което можем да научим много, но Господ ни е оставил изборът по кой път да поемем, как да завършим недовършените плетеници или да направим нови по-красиви. А не е толкова важен, а за мен лично е по важно как го използваме.

Това което аз съм научил от нашата родовата памет е че трябва да служиш както на обществото, така и да имаш личната инициатива и воля да се справяш с това, което ти поднася живота. Личната инициатива е важна, за да можеш сам да си го изкараш, да знаеш как се изкарва всяка една стотинка преди да я изхарчиш. А и дядо ми Илия, не мога да си спомня да ме е глезил някога. Напротив, спомням си когато бях в 7-ми/ 8-ми клас и всичките ми връстници на село цяло лято ходеха по реката или гонеха топката, аз бях до баба ми и дядо ми. На картофите, на царавицата, а когато вече започвахме да берем плодовете, до баба ми на Калугеровското ханче, да си изкарам някой лев. Това те учи на морал и принципност.

Родовата памет ме е научила, че не е морално (да научили са ме на Морал), да командваш от горе, а трябва да си част от групата, да си с тях в окопите, да вземеш от своето и да направиш училище и библиотека, а не да събираш на хората последните стотинки, или да ги пращаш сами в битка, а ти да си на хубаво и безопастно място някъде далече. Не е достойно да чакаме на други, това е поуката от Долерман и Завоят на Черна, Ние самите сме се сражавали и печелили битки, без чужда помощ, ние самите сме ковали едни от най- великите военни битки влезли в историята. Достойно е да можеш, в трудни моменти, не само да можеш, но и да ти стиска да ги поведеш отпред, но и да ги изкараш от трудностите и да можеш да проявиш и благост не само смелост. А с това което Бог(съдбата и късмета) те е надарил и да им помогнеш на тези, които имат нужда.

Какво за теб е родина?

Родовата памет, всичко което ти разказах по нагоре, хората това, което сме научили от тях, това, което искаме да бъдем, грешките, които искаме да поправим. Защото думите и идеите могат да ни променят, те могат да променят света. Знаеш ли, един ден ако имам дете, най- важният урок на който бих искал да го науча е : „Не бъди като мене, бъди по-добър от мен!“

Мечтател?

Само в мечтите си човек може да бъде наистина свободен.

И един последен въпрос, какво прави една родина велика?

Спомням си един напис над една класна стая по история от от произведението на Етан Канин Дворцовият Крадец, имаше и филм Императорски Клуб по него: „Аз съм Шутрук Нахунте, крал на Аншанд и Суса, суверен на земята Елам. Унищожих Сипар, взех земята на Ниран-Син и я върнах обратно в Елам, където я издигнах като принос на моя бог. Шутрук Нахунте – 1158 г. пр.н.е.“. Учителя по история го използваше да провокира в учениците си замислянето, какво прави империите велики. Елам, никой не си я спомняше, въпреки великите завоевания. Ние помним, добрите хора в империите, лечители, учители, строители, учени, тези които са се борили за хората,  за това те и тези около тях да бъдат свободни в това да могат да избират съдбата си. Така е било винаги и така ще бъде, поне в науката история.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Общинска конференция на ВМРО в община Септември

СПОДЕЛЯНЕ ЧРЕЗ ......На 18 октомври в град Септември бе проведена общинска конференция на структурите на Организацията в общината. Представителите на местните организации от Септември, Ветрен, Симеоновец и Ковачево учредиха общински комитет. Общинския комитет бе избран в състав: Председател: Кузо Божинов Зам.: Стойчо Христов Зам.: Д-р. Атанас Мърмаров Секретар: Николай Пройкин […]

Отдел поддръжка:

Тел: +359878957703