
Св. Климент Охридски един от най–видните български средновековни книжовници и учители. Ученик е на равноапостолните Св. св. Кирил и Методий и е продължител на тяхното дело. Почитан е от източноправославната църква и е тачен като един от седемте апостоли на България.
Ставайки ученик на Константин Кирил Философ, Климент попада в изключително благоприятна за развитието си среда. Заедно с Наум и Ангеларий той участва в Моравската мисия (863-866), след което заедно с Кирил и Методий пристига в Рим (867), където е ръкоположен за свещеник от римския папа Адриан II.
След смъртта на своя учител Константин Кирил Философ (14 февруари 869), Климент Охридски пише своето „Похвално слово за Кирил.”
Непосредствено след смъртта на Св. Методий немското духовенство изгонва от Моравия учениците на светите братя и така те стигат до България.
Климент, Наум и Ангеларий преминават Дунав и пристигат в Белград, където се явяват при боритаркана, който ги изпраща при княз Борис Първи. Тези събития се свързват с есента на 885-та и пролетта на 886 година. По това време България вече е приела християнската религия и българският владетел има нужда от учители на роден език.
Българския владетел възлага на св. Климент създаването на българска книжовна щкола и го изпраща в областта Кутмичевица/Македония/. Княз Борис го поверява като учител на болярина Домета със задължението да му съдейства за всичко необходимо.
От „Пространното житие на Климент Охридски” научаваме, че „Климентовите ученици са най-добри по знание и биват поставяни за четци, дякони и свещеници. Във всяка област той има по 300 ученици. Тези дела Климент вършил в продължение на седем години.”
През 893 година с поемането на властта от цар Симеон, Климент е ръкоположен за „пръв епископ, проповядващ на български език.”
В продължение на 30 години Климент работи за утвърждаване на християнската вяра сред българския народ. Той превежда книги от гръцки на български, съставя проповеди за празници, строи църкви и манастири. Един от тях е манастирът „Св. Пантелеймон” край Охрид, построен с помощта на цар Симеон, където вероятно е организирано първото училище на старобългарски език в Охрид.
Той опростява глаголицата и съставя буквите кирилицата. Само в западната половина на тогавашна България св. Климент има около 3500 ученици, които приемат свещен сан и постепенно изместват от България гръцкото духовенство, проповядващо на неразбираемия за българите гръцки език.
В последното конкретно известие в „Пространното житие на Климент Охридски” се казва, че свети Климент е погребан „през времето на българския цар Симеон на 27 юли 6424 (916 година) в църквата „Св. Пантелеймон”.
Българската православна църква е възприела да го отбелязва на 25 ноември, а в деня на неговата смърт – 27 юли, се чества паметта на всичките Св. Седмочисленици: Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
Неговото име носи първият съвременен университет в България – Софийският университет „Св. Климент Охридски“. Наречен е на негово име при основаването му през 1888 година. Неговото име носят и множество улици и училища в цяла България, с което се отдава признателност за неговото дело по утвърждаване и развитие на българската култура и книжнина.