Битката при Върбишкия проход 811 г.

СПОДЕЛЯНЕ ЧРЕЗ ......

През месец май, 811 г., византийския император Никифор I започнал на съсредоточава войските си  в Тракия,в отговор на нарасналата мощ на Българската държава при кан Крум. Мобилизирани са войски от балканските теми(области), както и допълнителни контингенти от малоазийските теми и столичната тагма. Това била най-голямата армия, повеждана от византийците срещу България до този момент. Според историческите извори Никифор мобилизира повече от 60 000 души, което било огромна за времето си войска. В началото на юли ромеите достигнали Маркели, където били пресрещнати от пратеници на Крум, който предложил да се подпише мир между България и империята. Но Никифор отхвърлил предложението.
Крум изпраща срещу тях своята елитна редовна армия – 12 000 души. Те са разбити от многочислената ромейска войска и са принудени да се изтеглят към Балкана. Втора армия, от набързо организирано опълчение също била разгромена и войските на Никифор нахлули в столицата Плиска. Превзетата столица била подложена на нечувана жестокост и разрушение. Пленените българи били безмилостно избивани като не били пожалени и децата. Била заграбена огромна плячка в злато и други ценности като императора задигнал цялата държавна хазна от столицата.
В тази ситуация Крум отправя ново предложение за мир, като пратениците му се обърнали към императора с думите: „Ето ти победи, вземи каквото желаеш и си върви с мир”, но уверен в своите сили императора високомерно отхвърлил предложението. Междувременно кан Крум прегрупира войските, като събира войски от всички български области и привлича в армията си авари и славяни.
Българският владетел наредил да бъдат издигнати поредица от укрепления, с които преградил проходите в източна Стара Планина. Научавайки че пътя му за отстъпление е отрязан, Никифор побързал да изтегли войските си от Плиска и се насочил обратно към Балкана с цел да си пробие път и да се завърне в Тракия. Навлизайки във теснините на Върбишкия проход византийската войска се разтегнала и частите и се отдалечили значително една от друга. В нощта на 25-ти срещу 26-юли, византийците лагерували в теснините на прохода. Атаката започва на 26 юли призори, като основния удар е нанесен срещу елитната войска охраняваща императора. Успелите да избягат от атаката загиват от разположените капани в прохода и само малцина се завръщат във византийската столица. Загива и самия византийски император Никифор, а българския владетел си възвръща всички задигнати скъпоценности. Според историците Никифор в последните си минути казал „Дори и птици да бяхме, никой да не се надява да избегне гибелта”. Във връзка с победоносната битка, народното творчество измисля поговорката „Ако не щеш мира на ти секира”, която се използва и днес.

По старата прабългарска традиция Крум направил от черепа на Никифор позлатена чаша , с която дигал наздравица със своите боили и военоначалници за да покаже силата и могъществото си.

Освен , че Крум прави България една от най- могъщите страни в Европа като територията включва земи от Днепър до Охрид и от Пеща на средния Дунав до Бяло море.

Но освен с обединение на огромна територия и победоносни битки кан Крум е известен в нашата история и като Крум Законодателя. С въвеждането на своите строги крумови закони в държавата е постигнато сигурност и спокойствие за населението, което е от съществено значение за могъществото на даден народ и държава.

Нека помним и се гордеем с нашите велики победи и да работим за благополучието на българския народ!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Сиди: Не е въпросът да сменяме министри, важно е да говорим за политики

СПОДЕЛЯНЕ ЧРЕЗ ......Хората на улицата викат оставка, но виждаме, че всеки от тях има различни искания, каза още той Не е въпросът в това да сменим петима министри, каквото направихме в петък. Въпросът е да говорим за политики. Затова седнахме да говорим с ГЕРБ през последните седмици. Това заяви Александър […]

Отдел поддръжка:

Тел: +359878957703